6 nov 2019, 9:27

Милост е

1.1K 8 19

Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.


Разресва полъх ситни листи
и шепот корена приспива.
Сънува длани детски чисти
да го прегръщат мълчаливо.


Онези пътници, които
присядат в шарената сянка
и носят слънцето в очите си,
понякога изваждат брадва. 


Мълчало в дъжд и пек, изправя
най-достолепната корона... 
Ръката може да направи
сърце на флейта и икона. 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Райне! Страхотна поанта! Голям заряд има в това стихотворение!
  • Пречат философиите, пречат, ама ни се дават:“ Лека и нежна, приятели!
  • Красиво,впечатляващо с издържано философско послание.
  • "Онези пътници, които
    присядат в шарената сянка
    и носят слънцето в очите си,
    понякога изваждат брадва."
    Присъединявам се към думите на коментиралите и те поздравявам, Райне!
  • Както винаги прекрасен стих! Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...