Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.
Разресва полъх ситни листи
и шепот корена приспива.
Сънува длани детски чисти
да го прегръщат мълчаливо.
Онези пътници, които
присядат в шарената сянка
и носят слънцето в очите си,
понякога изваждат брадва.
Мълчало в дъжд и пек, изправя
най-достолепната корона...
Ръката може да направи
сърце на флейта и икона.
© Todos los derechos reservados