6.11.2019 г., 9:27

Милост е

1.1K 8 19

Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.


Разресва полъх ситни листи
и шепот корена приспива.
Сънува длани детски чисти
да го прегръщат мълчаливо.


Онези пътници, които
присядат в шарената сянка
и носят слънцето в очите си,
понякога изваждат брадва. 


Мълчало в дъжд и пек, изправя
най-достолепната корона... 
Ръката може да направи
сърце на флейта и икона. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Райне! Страхотна поанта! Голям заряд има в това стихотворение!
  • Пречат философиите, пречат, ама ни се дават:“ Лека и нежна, приятели!
  • Красиво,впечатляващо с издържано философско послание.
  • "Онези пътници, които
    присядат в шарената сянка
    и носят слънцето в очите си,
    понякога изваждат брадва."
    Присъединявам се към думите на коментиралите и те поздравявам, Райне!
  • Както винаги прекрасен стих! Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...