6.11.2019 г., 9:27

Милост е

1.1K 8 19

Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.


Разресва полъх ситни листи
и шепот корена приспива.
Сънува длани детски чисти
да го прегръщат мълчаливо.


Онези пътници, които
присядат в шарената сянка
и носят слънцето в очите си,
понякога изваждат брадва. 


Мълчало в дъжд и пек, изправя
най-достолепната корона... 
Ръката може да направи
сърце на флейта и икона. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Райне! Страхотна поанта! Голям заряд има в това стихотворение!
  • Пречат философиите, пречат, ама ни се дават:“ Лека и нежна, приятели!
  • Красиво,впечатляващо с издържано философско послание.
  • "Онези пътници, които
    присядат в шарената сянка
    и носят слънцето в очите си,
    понякога изваждат брадва."
    Присъединявам се към думите на коментиралите и те поздравявам, Райне!
  • Както винаги прекрасен стих! Поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...