6 нояб. 2019 г., 09:27

Милост е

1.1K 8 19

Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.


Разресва полъх ситни листи
и шепот корена приспива.
Сънува длани детски чисти
да го прегръщат мълчаливо.


Онези пътници, които
присядат в шарената сянка
и носят слънцето в очите си,
понякога изваждат брадва. 


Мълчало в дъжд и пек, изправя
най-достолепната корона... 
Ръката може да направи
сърце на флейта и икона. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Райне! Страхотна поанта! Голям заряд има в това стихотворение!
  • Пречат философиите, пречат, ама ни се дават:“ Лека и нежна, приятели!
  • Красиво,впечатляващо с издържано философско послание.
  • "Онези пътници, които
    присядат в шарената сянка
    и носят слънцето в очите си,
    понякога изваждат брадва."
    Присъединявам се към думите на коментиралите и те поздравявам, Райне!
  • Както винаги прекрасен стих! Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...