Nov 6, 2019, 9:27 AM

Милост е

1.1K 8 19

Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.


Разресва полъх ситни листи
и шепот корена приспива.
Сънува длани детски чисти
да го прегръщат мълчаливо.


Онези пътници, които
присядат в шарената сянка
и носят слънцето в очите си,
понякога изваждат брадва. 


Мълчало в дъжд и пек, изправя
най-достолепната корона... 
Ръката може да направи
сърце на флейта и икона. 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Райне! Страхотна поанта! Голям заряд има в това стихотворение!
  • Пречат философиите, пречат, ама ни се дават:“ Лека и нежна, приятели!
  • Красиво,впечатляващо с издържано философско послание.
  • "Онези пътници, които
    присядат в шарената сянка
    и носят слънцето в очите си,
    понякога изваждат брадва."
    Присъединявам се към думите на коментиралите и те поздравявам, Райне!
  • Както винаги прекрасен стих! Поздравления!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...