9 feb 2020, 20:08

Милувката 

  Poesía » De amor
565 3 6

Притихнала последната ми ласка -

трепереща като трели на птица,

обидена във здрача се смалява,

куцука със душата си пробита.

И търси дом във тръните на драка,

за да остане сам-сама с плача си.

Не си мислете някого че чака,

приключила е с прошки и трошици.

Ще се завие с тръните - да топлят,

понякога дланта не е огнище,

една милувка равна на отрова

не е любов, а мъртво пепелище.

А сутринта росата ще измие

и сетните следи до листопада

и в корена на драката ще цъфне

милувката, родена млада.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??