Милувката
Притихнала последната ми ласка -
трепереща като трели на птица,
обидена във здрача се смалява,
куцука със душата си пробита.
И търси дом във тръните на драка,
за да остане сам-сама с плача си.
Не си мислете някого че чака,
приключила е с прошки и трошици.
Ще се завие с тръните - да топлят,
понякога дланта не е огнище,
една милувка равна на отрова
не е любов, а мъртво пепелище.
А сутринта росата ще измие
и сетните следи до листопада
и в корена на драката ще цъфне
милувката, родена млада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
