Мимолетен миг

13 feb 2015, 21:07

Poesía

835 0 5

Застинала в света на чувствата

душата ми е мокра детелина,

все в сърцето ти полепва пустата

и то омеква като бяла глина.

Аз го вая във форми различни

припява ми буйна кръвта,

целувам плътта ти на срички

на лунната примка с мощта.

Усмивка пълзи неукротимо

с панделка мигът завързала,

а тази магичност неотразима

до дъно зората е погълнала.

Нощта огъва своето тяло

в омая страстна прималяла,

летят в космическото цяло

душите ни от огън обладани…

Защо не продължава вечно

този сладък мимолетен миг,

а се превръща във вик далечен

ударил времето с камшик!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.