Застинала в света на чувствата
душата ми е мокра детелина,
все в сърцето ти полепва пустата
и то омеква като бяла глина.
Аз го вая във форми различни
припява ми буйна кръвта,
целувам плътта ти на срички
на лунната примка с мощта.
Усмивка пълзи неукротимо
с панделка мигът завързала,
а тази магичност неотразима
до дъно зората е погълнала. ...