25 may 2008, 13:13

Мимоза

970 0 15
Трябва ли
като охлювче
в черупката си да се скрия,
да залостя
входната врата към мен
и иззад завеси да гадая
дали е слънчев този ден
или облаците тежки
буря предвещават?

Трябва ли
както срамежливата мимоза
при всеки досег
листчетата си свива,
да прикривам
радостните чувства,
бликнали във мен
или
като кокиче
да свеждам винаги глава,
щом слънце нежно ме погали
и ме кара да се изчервя?

Погледът ти
винаги тъй сладко пари,
а мисълта за теб,
ме кара от нежност да горя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...