May 25, 2008, 1:13 PM

Мимоза

  Poetry » Love
969 0 15
Трябва ли
като охлювче
в черупката си да се скрия,
да залостя
входната врата към мен
и иззад завеси да гадая
дали е слънчев този ден
или облаците тежки
буря предвещават?

Трябва ли
както срамежливата мимоза
при всеки досег
листчетата си свива,
да прикривам
радостните чувства,
бликнали във мен
или
като кокиче
да свеждам винаги глава,
щом слънце нежно ме погали
и ме кара да се изчервя?

Погледът ти
винаги тъй сладко пари,
а мисълта за теб,
ме кара от нежност да горя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...