25 мая 2008 г., 13:13

Мимоза

974 0 15
Трябва ли
като охлювче
в черупката си да се скрия,
да залостя
входната врата към мен
и иззад завеси да гадая
дали е слънчев този ден
или облаците тежки
буря предвещават?

Трябва ли
както срамежливата мимоза
при всеки досег
листчетата си свива,
да прикривам
радостните чувства,
бликнали във мен
или
като кокиче
да свеждам винаги глава,
щом слънце нежно ме погали
и ме кара да се изчервя?

Погледът ти
винаги тъй сладко пари,
а мисълта за теб,
ме кара от нежност да горя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...