in4enceto_91 (Ина)
91 72
17 may 2012, 12:08

Минало 

  Poesía » De amor
756 1 6

От своето сърце съм те изтласкала.

За кой ли път на себе си повтарям...

Изчезваш като рана от одраскано,

а бездните под мене се затварят.

 

И вкъщи няма счупени предмети.

За теб напомнящо е само Нищото.

Изхвърлила съм всичките букети

заедно с фалшивите ти истини.

 

Вече време е да бъдеш Минало...

Зазида ме до края на небето.

Болката ми трябва да изстине...

до следващия колапс на сърцето.

 

 

© Ина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??