in4enceto_91 (Ина)
91 72
17 мая 2012 г., 12:08

Минало 

  Поэзия » Любовная
754 1 6

От своето сърце съм те изтласкала.

За кой ли път на себе си повтарям...

Изчезваш като рана от одраскано,

а бездните под мене се затварят.

 

И вкъщи няма счупени предмети.

За теб напомнящо е само Нищото.

Изхвърлила съм всичките букети

заедно с фалшивите ти истини.

 

Вече време е да бъдеш Минало...

Зазида ме до края на небето.

Болката ми трябва да изстине...

до следващия колапс на сърцето.

 

 

© Ина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??