Минало
От своето сърце съм те изтласкала.
За кой ли път на себе си повтарям...
Изчезваш като рана от одраскано,
а бездните под мене се затварят.
И вкъщи няма счупени предмети.
За теб напомнящо е само Нищото.
Изхвърлила съм всичките букети
заедно с фалшивите ти истини.
Вече време е да бъдеш Минало...
Зазида ме до края на небето.
Болката ми трябва да изстине...
до следващия колапс на сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ина Все права защищены
