Минало
От своето сърце съм те изтласкала.
За кой ли път на себе си повтарям...
Изчезваш като рана от одраскано,
а бездните под мене се затварят.
И вкъщи няма счупени предмети.
За теб напомнящо е само Нищото.
Изхвърлила съм всичките букети
заедно с фалшивите ти истини.
Вече време е да бъдеш Минало...
Зазида ме до края на небето.
Болката ми трябва да изстине...
до следващия колапс на сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
