in4enceto_91 (Ина)
91 72
May 17, 2012, 12:08 PM

Минало 

  Poetry » Love
755 1 6

От своето сърце съм те изтласкала.

За кой ли път на себе си повтарям...

Изчезваш като рана от одраскано,

а бездните под мене се затварят.

 

И вкъщи няма счупени предмети.

За теб напомнящо е само Нищото.

Изхвърлила съм всичките букети

заедно с фалшивите ти истини.

 

Вече време е да бъдеш Минало...

Зазида ме до края на небето.

Болката ми трябва да изстине...

до следващия колапс на сърцето.

 

 

© Ина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??