in4enceto_91 (Ина)
91 72
May 17, 2012, 12:08 PM

Минало 

  Poetry » Love
4.8 / 5
840 1 6
От своето сърце съм те изтласкала.
За кой ли път на себе си повтарям...
Изчезваш като рана от одраскано,
а бездните под мене се затварят.
И вкъщи няма счупени предмети.
За теб напомнящо е само Нищото.
Изхвърлила съм всичките букети
заедно с фалшивите ти истини.
Вече време е да бъдеш Минало...
Зазида ме до края на небето.
Болката ми трябва да изстине...
до следващия колапс на сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина All rights reserved.

Random works
  • БелияРицар (Петър Хамбарлийски) Апотеоз
    Апотеоз
  • Reddas (Кейтлин А.) Bedside
    He was just starting to undress When she walked into the room With an open part of his chest She und...
  • SoulBansha (F. G. R.) The perfect time
    The perfect time for walking is when the night comes down, when there's no sunlight, shining on your...
  • Nevium (Нина Чалъкова) Vexorious
    Give me the ropes made of hundred wings of a butterflies and doves, blind me with a silk thunder Bin...

More works »