9 nov 2012, 12:13

Минало настояще

1.3K 1 0

Минало настояще

 

Когато настоящето е като в мъгла,

когато оплетена съм в колебания

и в душата ми се прокрадва самота,

и със самата мен съм с пререкания,

 

тогава търся спасение в миналото.

В спомени стари, в копнежи познати,

намирам сила от раните, изгасналото

ми дава плам и мечти неосъзнати.

 

Бъдещето е това, към което се стремя.

Но заровена в неизказани думи,

към новото все не мога да отлетя,

а страх ме пронизва като куршуми.

 

Страх, че нещо недовършено има там,

където не искам да се връщам сама,

и миналото, и бъдещето в едно вплитам

и точно от това се поражда страха.

 

Да застина така в настоящето с илюзии не искам.

Не искам да продължавам да се топля от минало,

всяко старо чувство дълбоко да потискам

и да имам само щастието старо и отминало.

 

Всичко сигурно и познато ме изкушава,

но избирам да се боря за ново начало,

волята ми страха малко по малко разрушава

и започвам да градя света си отначало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...