Nov 9, 2012, 12:13 PM

Минало настояще

1.3K 1 0

Минало настояще

 

Когато настоящето е като в мъгла,

когато оплетена съм в колебания

и в душата ми се прокрадва самота,

и със самата мен съм с пререкания,

 

тогава търся спасение в миналото.

В спомени стари, в копнежи познати,

намирам сила от раните, изгасналото

ми дава плам и мечти неосъзнати.

 

Бъдещето е това, към което се стремя.

Но заровена в неизказани думи,

към новото все не мога да отлетя,

а страх ме пронизва като куршуми.

 

Страх, че нещо недовършено има там,

където не искам да се връщам сама,

и миналото, и бъдещето в едно вплитам

и точно от това се поражда страха.

 

Да застина така в настоящето с илюзии не искам.

Не искам да продължавам да се топля от минало,

всяко старо чувство дълбоко да потискам

и да имам само щастието старо и отминало.

 

Всичко сигурно и познато ме изкушава,

но избирам да се боря за ново начало,

волята ми страха малко по малко разрушава

и започвам да градя света си отначало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Минева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....