9.11.2012 г., 12:13 ч.

Минало настояще 

  Поезия » Философска
920 1 0

Минало настояще

 

Когато настоящето е като в мъгла,

когато оплетена съм в колебания

и в душата ми се прокрадва самота,

и със самата мен съм с пререкания,

 

тогава търся спасение в миналото.

В спомени стари, в копнежи познати,

намирам сила от раните, изгасналото

ми дава плам и мечти неосъзнати.

 

Бъдещето е това, към което се стремя.

Но заровена в неизказани думи,

към новото все не мога да отлетя,

а страх ме пронизва като куршуми.

 

Страх, че нещо недовършено има там,

където не искам да се връщам сама,

и миналото, и бъдещето в едно вплитам

и точно от това се поражда страха.

 

Да застина така в настоящето с илюзии не искам.

Не искам да продължавам да се топля от минало,

всяко старо чувство дълбоко да потискам

и да имам само щастието старо и отминало.

 

Всичко сигурно и познато ме изкушава,

но избирам да се боря за ново начало,

волята ми страха малко по малко разрушава

и започвам да градя света си отначало.

© Валерия Минева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??