Минало настояще

Когато настоящето е като в мъгла,

когато оплетена съм в колебания

и в душата ми се прокрадва самота,

и със самата мен съм с пререкания,

тогава търся спасение в миналото.

В спомени стари, в копнежи познати,

намирам сила от раните, изгасналото

ми дава плам и мечти неосъзнати.

Бъдещето е това, към което се стремя.

Но заровена в неизказани думи,

към новото все не мога да отлетя,

а страх ме пронизва като куршуми.

Страх, че нещо недовършено има там,

където не искам да се връщам сама,

и миналото, и бъдещето в едно вплитам

и точно от това се поражда страха.

Да застина така в настоящето с илюзии не искам.

Не искам да продължавам да се топля от минало,

всяко старо чувство дълбоко да потискам

и да имам само щастието старо и отминало.

Всичко сигурно и познато ме изкушава,

но избирам да се боря за ново начало,

волята ми страха малко по малко разрушава

и започвам да градя света си отначало.