1 jul 2023, 7:46

Мини България

741 1 6

На Царевец под южната стена,

в тераса ниска досами реката,

представят ни, на нашата страна

духа, историята, красотата.

 

Макети достоверни - близо сто,

работени с мерак от хора млади,

сред парк прекрасен, правен със любов,

показват ни най-хубавите сгради.

 

А те у нас са не една и две.

След Фичето, плеяда архитекти

създали са със своите ръце

красиви, впечатляващи  проекти.

 

А крепостите ни от древността,

опазвали държавата ни горда

от набези на чужди племена,

стоят и днес - внушителни и строги.

 

Пътувал съм из цялата страна,

видял съм много, затова ще кажа:

България е пълна с чудеса,

но трогва, щом накуп ни ги покажат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Скитнице и Таня.
  • Чудесно описано! Поздравления!
  • И на мен ми хареса! Родината ни е богата на красоти, с голяма през вековете история и винаги има какво да се види!
    Все още не съм посещавала този парк, но се надявам в съвсем скоро време да успея да го направя!
    Поздрав за стиха!
  • Радвам се, Катя. Този парк заслужава хубаво стихотворение. Дано да съм успял да съчиня такова.
  • Поздравления за стиха ти, Димитър! Хареса ми!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...