Jul 1, 2023, 7:46 AM

Мини България

733 1 6

На Царевец под южната стена,

в тераса ниска досами реката,

представят ни, на нашата страна

духа, историята, красотата.

 

Макети достоверни - близо сто,

работени с мерак от хора млади,

сред парк прекрасен, правен със любов,

показват ни най-хубавите сгради.

 

А те у нас са не една и две.

След Фичето, плеяда архитекти

създали са със своите ръце

красиви, впечатляващи  проекти.

 

А крепостите ни от древността,

опазвали държавата ни горда

от набези на чужди племена,

стоят и днес - внушителни и строги.

 

Пътувал съм из цялата страна,

видял съм много, затова ще кажа:

България е пълна с чудеса,

но трогва, щом накуп ни ги покажат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дунеловски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Скитнице и Таня.
  • Чудесно описано! Поздравления!
  • И на мен ми хареса! Родината ни е богата на красоти, с голяма през вековете история и винаги има какво да се види!
    Все още не съм посещавала този парк, но се надявам в съвсем скоро време да успея да го направя!
    Поздрав за стиха!
  • Радвам се, Катя. Този парк заслужава хубаво стихотворение. Дано да съм успял да съчиня такова.
  • Поздравления за стиха ти, Димитър! Хареса ми!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...