17 nov 2022, 13:16

Минорен лад 

  Poesía
385 2 3

Знам, че няма да ми звъннеш.
Вярно, есента боли.
Дъжд извива струи тънки,
не престава да вали.

 

Зная, че за мен не мислиш.
И какво, че е така?
Ден-денувам с поглед кисел,
нощ-нощувам в самота.

 

Знам... Не ми е никак леко.
Късно осъзнах това.
Споменът е надалеко
от петте ми сетива.

 

Само шестото остава
да тъгува вместо мен.
А стихът ми е октава
от минорен лад роден.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??