Минорен лад
Знам, че няма да ми звъннеш.
Вярно, есента боли.
Дъжд извива струи тънки,
не престава да вали.
Зная, че за мен не мислиш.
И какво, че е така?
Ден-денувам с поглед кисел,
нощ-нощувам в самота.
Знам... Не ми е никак леко.
Късно осъзнах това.
Споменът е надалеко
от петте ми сетива.
Само шестото остава
да тъгува вместо мен.
А стихът ми е октава
от минорен лад роден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
