Минорен лад
Знам, че няма да ми звъннеш.
Вярно, есента боли.
Дъжд извива струи тънки,
не престава да вали.
Зная, че за мен не мислиш.
И какво, че е така?
Ден-денувам с поглед кисел,
нощ-нощувам в самота.
Знам... Не ми е никак леко.
Късно осъзнах това.
Споменът е надалеко
от петте ми сетива.
Само шестото остава
да тъгува вместо мен.
А стихът ми е октава
от минорен лад роден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
