17.11.2022 г., 13:16 ч.

Минорен лад 

  Поезия
351 2 3

Знам, че няма да ми звъннеш.
Вярно, есента боли.
Дъжд извива струи тънки,
не престава да вали.

 

Зная, че за мен не мислиш.
И какво, че е така?
Ден-денувам с поглед кисел,
нощ-нощувам в самота.

 

Знам... Не ми е никак леко.
Късно осъзнах това.
Споменът е надалеко
от петте ми сетива.

 

Само шестото остава
да тъгува вместо мен.
А стихът ми е октава
от минорен лад роден.

© Елия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??