Знам, че няма да ми звъннеш.
Вярно, есента боли.
Дъжд извива струи тънки,
не престава да вали.
Зная, че за мен не мислиш.
И какво, че е така?
Ден-денувам с поглед кисел,
нощ-нощувам в самота.
Знам... Не ми е никак леко.
Късно осъзнах това.
Споменът е надалеко
от петте ми сетива.
Само шестото остава
да тъгува вместо мен.
А стихът ми е октава
от минорен лад роден.
© Елия All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
