28 sept 2008, 7:31

Минорно

  Poesía
1K 0 24

Минорна струна -

есента.

А листите

с мажорни звуци

си тръгват

от дървото.

Към покоя...

Коларски път

е пътят извървян.

В ръцете на къпини

към слънцето

протегнати

със плод

бодлив

и черен -

заспива лятото...

Отеква сиротата -

на мислите ни

глухият тимпан...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В минорна тоналност има прозведения, които радват душата ни. Такова е и твоето!
  • Готин стих,предизвика ме и мен:
    По струните
    на юг опънати,
    лястовици за последно свирят.
    Вятърът приглася им -
    ту минорно,ту мажорно.
  • Ей, Вранке, защо си минорна? Есента е богата, много богата!!! Но... Много хубав стих!!! Страхотен рисунък! Прегръдки за теб!
  • обичам есента ...
  • Йеееее!!! Много есенно, Марго!... И прекрасно!!!
    Появявай се по-често тук, моля те...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...