Sep 28, 2008, 7:31 AM

Минорно

  Poetry
1K 0 24

Минорна струна -

есента.

А листите

с мажорни звуци

си тръгват

от дървото.

Към покоя...

Коларски път

е пътят извървян.

В ръцете на къпини

към слънцето

протегнати

със плод

бодлив

и черен -

заспива лятото...

Отеква сиротата -

на мислите ни

глухият тимпан...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • В минорна тоналност има прозведения, които радват душата ни. Такова е и твоето!
  • Готин стих,предизвика ме и мен:
    По струните
    на юг опънати,
    лястовици за последно свирят.
    Вятърът приглася им -
    ту минорно,ту мажорно.
  • Ей, Вранке, защо си минорна? Есента е богата, много богата!!! Но... Много хубав стих!!! Страхотен рисунък! Прегръдки за теб!
  • обичам есента ...
  • Йеееее!!! Много есенно, Марго!... И прекрасно!!!
    Появявай се по-често тук, моля те...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...