24 sept 2007, 10:00

МИНУТА

  Poesía
780 1 15
Минутата понякога е час,
понякога дори е цяла вечност.
Часовника - стената между нас -
отмерва я не в близост, а в далечност.

Понякога минутата е миг
и често не достига за момента,
а секундарника със метрономен вик
крещи шейсет наизустени комплимента.

Минутата е малко за любов,
ужасно много за смъртта обаче,
но в нея има толкова живот...
Шейсет секунди колко много значат!

В една минута толкова съдба...
В една минута толкова надежда...
Минута, а е зейнала врата,
която към целта ни все повежда.

Когато я усетих и разбрах,
видение получих от небето.
Часовника завинаги си спрях.
Минутомер за мене е сърцето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...