24 sept 2007, 10:00

МИНУТА

  Poesía
782 1 15
Минутата понякога е час,
понякога дори е цяла вечност.
Часовника - стената между нас -
отмерва я не в близост, а в далечност.

Понякога минутата е миг
и често не достига за момента,
а секундарника със метрономен вик
крещи шейсет наизустени комплимента.

Минутата е малко за любов,
ужасно много за смъртта обаче,
но в нея има толкова живот...
Шейсет секунди колко много значат!

В една минута толкова съдба...
В една минута толкова надежда...
Минута, а е зейнала врата,
която към целта ни все повежда.

Когато я усетих и разбрах,
видение получих от небето.
Часовника завинаги си спрях.
Минутомер за мене е сърцето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...