МИНУТА
Минутата понякога е час,
понякога дори е цяла вечност.
Часовника - стената между нас -
отмерва я не в близост, а в далечност.
Понякога минутата е миг
и често не достига за момента,
а секундарника със метрономен вик
крещи шейсет наизустени комплимента.
Минутата е малко за любов,
ужасно много за смъртта обаче,
но в нея има толкова живот...
Шейсет секунди колко много значат!
В една минута толкова съдба...
В една минута толкова надежда...
Минута, а е зейнала врата,
която към целта ни все повежда.
Когато я усетих и разбрах,
видение получих от небето.
Часовника завинаги си спрях.
Минутомер за мене е сърцето...
понякога дори е цяла вечност.
Часовника - стената между нас -
отмерва я не в близост, а в далечност.
Понякога минутата е миг
и често не достига за момента,
а секундарника със метрономен вик
крещи шейсет наизустени комплимента.
Минутата е малко за любов,
ужасно много за смъртта обаче,
но в нея има толкова живот...
Шейсет секунди колко много значат!
В една минута толкова съдба...
В една минута толкова надежда...
Минута, а е зейнала врата,
която към целта ни все повежда.
Когато я усетих и разбрах,
видение получих от небето.
Часовника завинаги си спрях.
Минутомер за мене е сърцето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
