20 abr 2016, 20:38

Минута отвъд

  Poesía
736 1 1

Живот раздробен, но не парцелиран,
в едно общество, в което умира
всичко добро и човешко, защото
злото добро е; или по-малко злото. 

 

Във който успехът на всеки се свежда
до бързия кредит - и крепка надежда,
че няма да тегне отпред на вратата
покана "Платете на посочена дата!"

 

***************

 

В протъркан с монета 
от 
потните алчни ръчички
фиш на късмета
погледна човекът с надежда
във пустите празни полета - 
непечеливши. 
И точно тогава,
нейде из хаоса 
на априлските жеги
огледа се дяволът
в отчупено малко парче.
От огледало.

И в дим пак изчезна. 
Половинките станаха цяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Надеждата е винаги мираж... Оазиси цъфтят в пустинята! Сянката е верен страж.Докато с нея се разминем.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...