Apr 20, 2016, 8:38 PM

Минута отвъд

  Poetry
734 1 1

Живот раздробен, но не парцелиран,
в едно общество, в което умира
всичко добро и човешко, защото
злото добро е; или по-малко злото. 

 

Във който успехът на всеки се свежда
до бързия кредит - и крепка надежда,
че няма да тегне отпред на вратата
покана "Платете на посочена дата!"

 

***************

 

В протъркан с монета 
от 
потните алчни ръчички
фиш на късмета
погледна човекът с надежда
във пустите празни полета - 
непечеливши. 
И точно тогава,
нейде из хаоса 
на априлските жеги
огледа се дяволът
в отчупено малко парче.
От огледало.

И в дим пак изчезна. 
Половинките станаха цяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надеждата е винаги мираж... Оазиси цъфтят в пустинята! Сянката е верен страж.Докато с нея се разминем.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...