20.04.2016 г., 20:38

Минута отвъд

737 1 1

Живот раздробен, но не парцелиран,
в едно общество, в което умира
всичко добро и човешко, защото
злото добро е; или по-малко злото. 

 

Във който успехът на всеки се свежда
до бързия кредит - и крепка надежда,
че няма да тегне отпред на вратата
покана "Платете на посочена дата!"

 

***************

 

В протъркан с монета 
от 
потните алчни ръчички
фиш на късмета
погледна човекът с надежда
във пустите празни полета - 
непечеливши. 
И точно тогава,
нейде из хаоса 
на априлските жеги
огледа се дяволът
в отчупено малко парче.
От огледало.

И в дим пак изчезна. 
Половинките станаха цяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надеждата е винаги мираж... Оазиси цъфтят в пустинята! Сянката е верен страж.Докато с нея се разминем.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...