20 апр. 2016 г., 20:38

Минута отвъд 

  Поэзия
535 1 1

Живот раздробен, но не парцелиран,
в едно общество, в което умира
всичко добро и човешко, защото
злото добро е; или по-малко злото. 

 

Във който успехът на всеки се свежда
до бързия кредит - и крепка надежда,
че няма да тегне отпред на вратата
покана "Платете на посочена дата!"

 

***************

 

В протъркан с монета 
от 
потните алчни ръчички
фиш на късмета
погледна човекът с надежда
във пустите празни полета - 
непечеливши. 
И точно тогава,
нейде из хаоса 
на априлските жеги
огледа се дяволът
в отчупено малко парче.
От огледало.

И в дим пак изчезна. 
Половинките станаха цяло.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Надеждата е винаги мираж... Оазиси цъфтят в пустинята! Сянката е верен страж.Докато с нея се разминем.
Предложения
: ??:??