20 апр. 2016 г., 20:38

Минута отвъд

735 1 1

Живот раздробен, но не парцелиран,
в едно общество, в което умира
всичко добро и човешко, защото
злото добро е; или по-малко злото. 

 

Във който успехът на всеки се свежда
до бързия кредит - и крепка надежда,
че няма да тегне отпред на вратата
покана "Платете на посочена дата!"

 

***************

 

В протъркан с монета 
от 
потните алчни ръчички
фиш на късмета
погледна човекът с надежда
във пустите празни полета - 
непечеливши. 
И точно тогава,
нейде из хаоса 
на априлските жеги
огледа се дяволът
в отчупено малко парче.
От огледало.

И в дим пак изчезна. 
Половинките станаха цяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надеждата е винаги мираж... Оазиси цъфтят в пустинята! Сянката е верен страж.Докато с нея се разминем.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...