13 abr 2016, 21:00

Минувачи сме

1.2K 0 0

 

 

                Забързани, не чуваме вика

                 на плахата любов - разкаяна.

                 Клаксоните пищят - панически.

                 В новините, някой кряска истерично,

                 че хората не вярват и в омразата,

                 тъй както не повярваха на обичта.

                 .... и тъмно е, из крайните квартали.

                Тихо е - в ограбените жилища,

                 като в живот - останал без любов.

                 Бездомни бродят верни кучета

                 и търсят - от хората изгубената вярност.

                 В света голям, човекът чака своята звезда -

                 единствена, за да не стане като вятъра,

                подгонен от забравата - завинаги.

                Докато бързахме, небесни светила

                 били продавани на борсата

                 на времето - предишно.

                А слънцето - отдавна коронясано

                за крал, диктатор или още...,

                гори заради своя грях - небесен.

                Дали ще ни остане поне цвете,

                запазено в хербарий - като спомен.

                Минувачи сме, по булеварда на живота -

                запътени към някаква илюзия -

                 като мираж - от жажда за човечност.

            

    

                               

                              

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...