13 abr 2016, 21:00

Минувачи сме

1.2K 0 0

 

 

                Забързани, не чуваме вика

                 на плахата любов - разкаяна.

                 Клаксоните пищят - панически.

                 В новините, някой кряска истерично,

                 че хората не вярват и в омразата,

                 тъй както не повярваха на обичта.

                 .... и тъмно е, из крайните квартали.

                Тихо е - в ограбените жилища,

                 като в живот - останал без любов.

                 Бездомни бродят верни кучета

                 и търсят - от хората изгубената вярност.

                 В света голям, човекът чака своята звезда -

                 единствена, за да не стане като вятъра,

                подгонен от забравата - завинаги.

                Докато бързахме, небесни светила

                 били продавани на борсата

                 на времето - предишно.

                А слънцето - отдавна коронясано

                за крал, диктатор или още...,

                гори заради своя грях - небесен.

                Дали ще ни остане поне цвете,

                запазено в хербарий - като спомен.

                Минувачи сме, по булеварда на живота -

                запътени към някаква илюзия -

                 като мираж - от жажда за човечност.

            

    

                               

                              

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...