Забързани, не чуваме вика

                 на плахата любов - разкаяна.

                 Клаксоните пищят - панически.

                 В новините, някой кряска истерично,

                 че хората не вярват и в омразата,

                 тъй както не повярваха на обичта.

                 .... и тъмно е, из крайните квартали.

                Тихо е - в ограбените жилища,

                 като в живот - останал без любов.

                 Бездомни бродят верни кучета

                 и търсят - от хората изгубената вярност.

                 В света голям, човекът чака своята звезда -

                 единствена, за да не стане като вятъра,

                подгонен от забравата - завинаги.

                Докато бързахме, небесни светила

                 били продавани на борсата

                 на времето - предишно.

                А слънцето - отдавна коронясано

                за крал, диктатор или още...,

                гори заради своя грях - небесен.

                Дали ще ни остане поне цвете,

                запазено в хербарий - като спомен.

                Минувачи сме, по булеварда на живота -

                запътени към някаква илюзия -

                 като мираж - от жажда за човечност.