24 abr 2016, 21:44

Мир 

  Poesía » Otra
641 0 0
Това бе най-хубавото лято,
когато заживях в синхрон
със себе си. И не богато –
преместихме се във фургон.
На село, там във планината,
където няма шум, коли,
и чак тогава бях богата,
без лукс, разкош, пари.
Без лампи улични и булеварди,
а със светулки, тесен калдаръм.
Там куче някакво ни варди
и спим спокоен летен сън. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Микова Todos los derechos reservados

Вдъхновена от мисълта да се случи. Впоследствие получих дори повече... Търсете се!

Propuestas
: ??:??