24.04.2016 г., 21:44

Мир

742 0 0

Това бе най-хубавото лято,

когато заживях в синхрон

със себе си. И не богато –

преместихме се във фургон.

На село, там във планината,

където няма шум, коли,

и чак тогава бях богата,

без лукс, разкош, пари.

Без лампи улични и булеварди,

а със светулки, тесен калдаръм.

Там куче някакво ни варди

и спим спокоен летен сън.

Домът ни нов отворен е за всеки,

не се заключва – за какво?

Богат е чак тогаз‘ човекът,

когато ценното му е Добро.

То няма как да се отнеме,

не ще решетки, катинар.

А някой, ако ти го вземе,

се връща двойно – то е дар!

И дар е още всеки ден на село,

зелено е, мирише на липа,

лъчите слънчеви над нас се свели,

изпълват ни със топлина.

Басейн си имаме – ей там реката,

и бар във двора – барбекю.

Видях си сбъдната мечтата,

най-хубавото дежа вю.

. . .

Аз знаех, че не трябва много

за щастие, което да блести,

но пътя „верен“ следвах строго,

наместо своите мечти.

Щастлива съм! И беше трудно,

но сладко е след таз’ борба

във времето унило, мудно,

да извоюваш свобода!

От всичко лошо се отърсих,

напуснах коловоза сив

и път за себе си потърсих

към светъл свят красив.

Намерих го! И съм честита!

Небе, звезди и тишина.

За миг една надежда скрита

разкри се в пълна светлина.

. . .

Търсете го и вие, хора!

Това си струва, друго – не!

След ежедневната умора

да знаеш просто, че ти е добре!

Заради едното здраво рамо,

заради едната тишина,

заради едничко само –

душевната ти свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Микова Всички права запазени

Вдъхновена от мисълта да се случи. Впоследствие получих дори повече... Търсете се!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...