Това бе най-хубавото лято,
когато заживях в синхрон
със себе си. И не богато –
преместихме се във фургон.
На село, там във планината,
където няма шум, коли,
и чак тогава бях богата,
без лукс, разкош, пари.
Без лампи улични и булеварди,
а със светулки, тесен калдаръм.
Там куче някакво ни варди
и спим спокоен летен сън. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Вдъхновена от мисълта да се случи. Впоследствие получих дори повече... Търсете се!