Мираж

17 mar 2004, 21:15

Poesía

1523 0 1

Мираж.

Животът ми е голямо море

разбушувано,коварно,диво

и в него винаги сме две -

аз и лодката прогнила.

Прииждат вълна след вълна

чернее, сякаш сме обречени.

Надежда за спасение сега

е светлинка от фар далечен.

Ще доживеем ли очакван бряг?

- Та ти си толкова прогнила !

Не е ли този лъч, един мираж

от всичко, дето не постигнах.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.