Мираж

17.03.2004 г., 21:15 ч.

Поезия

1528 0 1

Мираж.

Животът ми е голямо море

разбушувано,коварно,диво

и в него винаги сме две -

аз и лодката прогнила.

Прииждат вълна след вълна

чернее, сякаш сме обречени.

Надежда за спасение сега

е светлинка от фар далечен.

Ще доживеем ли очакван бряг?

- Та ти си толкова прогнила !

Не е ли този лъч, един мираж

от всичко, дето не постигнах.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.