Животът ми е голямо море
разбушувано,коварно,диво
и в него винаги сме две -
аз и лодката прогнила.
Прииждат вълна след вълна
чернее, сякаш сме обречени.
Надежда за спасение сега
е светлинка от фар далечен.
Ще доживеем ли очакван бряг?
- Та ти си толкова прогнила !
Не е ли този лъч, един мираж
от всичко, дето не постигнах.
© Пепа Деличева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
