17 мар. 2004 г., 21:15

Мираж 

  Поэзия
1413 0 1
Мираж.

Животът ми е голямо море

разбушувано,коварно,диво

и в него винаги сме две -

аз и лодката прогнила.

 

Прииждат вълна след вълна

чернее, сякаш сме обречени.

Надежда за спасение сега

е светлинка от фар далечен.

 

Ще доживеем ли очакван бряг?

- Та ти си толкова прогнила !

Не е ли този лъч, един мираж

от всичко, дето не постигнах.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прогнила лодка, буреноси вихри
    надежди в мрака - фар и светлина
    солени пръски мият ми очите,
    живота ми е нескончаема борба.

    Позволих си да импровизирам на прима виста.
    Поздравления! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??