17 мар. 2004 г., 21:15

Мираж

1.8K 0 1
Мираж.

Животът ми е голямо море

разбушувано,коварно,диво

и в него винаги сме две -

аз и лодката прогнила.

 

Прииждат вълна след вълна

чернее, сякаш сме обречени.

Надежда за спасение сега

е светлинка от фар далечен.

 

Ще доживеем ли очакван бряг?

- Та ти си толкова прогнила !

Не е ли този лъч, един мираж

от всичко, дето не постигнах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прогнила лодка, буреноси вихри
    надежди в мрака - фар и светлина
    солени пръски мият ми очите,
    живота ми е нескончаема борба.

    Позволих си да импровизирам на прима виста.
    Поздравления! Много ми хареса!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...