14 sept 2012, 10:22

мираж

  Poesía
962 0 2

 

Веднъж си помислих, че живея в приказка,
че светът ми е малко вълшебство.
Че все още ги има рицарите
и че са стъпили на земята тежко.
 
Веднъж си помислих, че съм принцеса,
че някой ме носи на ръце -
заклел се веднъж, че завинаги
ще пази нежното ми сърце.
 
Повярвах веднъж, че светът е магичен,
че има истински послания,
че от векове един рицар
голямата си любов пази.
 
Помислих си - и почти го създадох.
Беше почти като истинско.
Този свят под краката ми се стопяваше
и имах криле на птица.
 
Има нещо измамно в приказките
и в легендите, и във рицарите.
Няма как да са били жаби принцовете
и да са си сбъднали мечтите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ния Никол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незнам как съм го пропуснала това красиво стихотворение,в началото на съзнателния си живот все още всички живеем под въздействието на приказките и в един измислен от нас самите свят, в който искаме, да преобладава доброто и красивото,но след като го осмислим със всичките си постъпки наши и на другите,бързо се разваля магията и като пясъчни кули се сриват мечтите ни.Много добре си го пресъздала в това произведение.Макар и късно да го видях истински те поздравявам!
  • хубава идея

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...