Niq-nikol (Ния Никол)
10 26
14 сент. 2012 г., 10:22

мираж 

  Поэзия
763 0 2

 

Веднъж си помислих, че живея в приказка,
че светът ми е малко вълшебство.
Че все още ги има рицарите
и че са стъпили на земята тежко.
 
Веднъж си помислих, че съм принцеса,
че някой ме носи на ръце -
заклел се веднъж, че завинаги
ще пази нежното ми сърце.
 
Повярвах веднъж, че светът е магичен,
че има истински послания,
че от векове един рицар
голямата си любов пази.
 
Помислих си - и почти го създадох.
Беше почти като истинско.
Този свят под краката ми се стопяваше
и имах криле на птица.
 
Има нещо измамно в приказките
и в легендите, и във рицарите.
Няма как да са били жаби принцовете
и да са си сбъднали мечтите.

© Ния Никол Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Незнам как съм го пропуснала това красиво стихотворение,в началото на съзнателния си живот все още всички живеем под въздействието на приказките и в един измислен от нас самите свят, в който искаме, да преобладава доброто и красивото,но след като го осмислим със всичките си постъпки наши и на другите,бързо се разваля магията и като пясъчни кули се сриват мечтите ни.Много добре си го пресъздала в това произведение.Макар и късно да го видях истински те поздравявам!
  • хубава идея
Предложения
: ??:??