мираж
961
0
2
Веднъж си помислих, че живея в приказка,
че светът ми е малко вълшебство.
Че все още ги има рицарите
и че са стъпили на земята тежко.
Веднъж си помислих, че съм принцеса,
че някой ме носи на ръце -
заклел се веднъж, че завинаги
ще пази нежното ми сърце.
Повярвах веднъж, че светът е магичен,
че има истински послания,
че от векове един рицар
голямата си любов пази.
Помислих си - и почти го създадох.
Беше почти като истинско.
Този свят под краката ми се стопяваше
и имах криле на птица.
Има нещо измамно в приказките
и в легендите, и във рицарите.
Няма как да са били жаби принцовете
и да са си сбъднали мечтите.
© Ния Никол All rights reserved.
