AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
11 abr 2017, 12:58  

Миражна дъга 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
422 2 8

Безмислието беше във смисъла
и поривът беше във нищото..
От вечността и от съдбата орисана
се скитах в миражното минало..
 

Светкавица далече съзрях,
порой от многоподобните мисли..
Без надежда се скитах и пак
прибирах се отново при Никой..

 

Прегръдка безплътна дари ми - 
сълзите въздушно пропадат..
Врати се затварят - на всички
лежеше надписът: "Жалко!"

 

Бездиханен стон се понесе
и Никой си тръгна от стаята..
А пороят славен донесе
дъга, след себе си, ярка..

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??