AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
Apr 11, 2017, 12:58 PM  

Миражна дъга 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
424 2 8

Безмислието беше във смисъла
и поривът беше във нищото..
От вечността и от съдбата орисана
се скитах в миражното минало..
 

Светкавица далече съзрях,
порой от многоподобните мисли..
Без надежда се скитах и пак
прибирах се отново при Никой..

 

Прегръдка безплътна дари ми - 
сълзите въздушно пропадат..
Врати се затварят - на всички
лежеше надписът: "Жалко!"

 

Бездиханен стон се понесе
и Никой си тръгна от стаята..
А пороят славен донесе
дъга, след себе си, ярка..

© Княгиня Нощ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??