31 mar 2011, 20:59

Миросвам си сянката 

  Poesía » Otra
641 1 4

Хващам се за косите

и си измъквам сянката,

да не трепери

пред воя на кучета.

Храня ги с мръвки. От себе си.

И по нощите вия

от тях по-бясната.

Корава ми е още душата -

черна угар, злобно орана,

от кални пръсти

с омраза под ноктите.

Семената на обич

щом е събрала,

ще живее

още девет живота

след котките.

 

Хващам се за косите

и си измъквам сянката,

да я миросам в лъчите на слънцето.

Ще го живея тоя живот

с любов, бясната,

и не ми пука

ще имам ли билет

за отвъдното.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??