Хващам се за косите
и си измъквам сянката,
да не трепери
пред воя на кучета.
Храня ги с мръвки. От себе си.
И по нощите вия
от тях по-бясната.
Корава ми е още душата -
черна угар, злобно орана,
от кални пръсти
с омраза под ноктите.
Семената на обич ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация