Миросвам си сянката
Хващам се за косите
и си измъквам сянката,
да не трепери
пред воя на кучета.
Храня ги с мръвки. От себе си.
И по нощите вия
от тях по-бясната.
Корава ми е още душата -
черна угар, злобно орана,
от кални пръсти
с омраза под ноктите.
Семената на обич
щом е събрала,
ще живее
още девет живота
след котките.
Хващам се за косите
и си измъквам сянката,
да я миросам в лъчите на слънцето.
Ще го живея тоя живот
с любов, бясната,
и не ми пука
ще имам ли билет
за отвъдното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
