29 jun 2017, 16:59

Миротворецът

  Poesía
609 1 14

Миротворецът

 

           На всички, които са посветили

            живота си на воинската професия

 

Питате ме кой е той?

Това е миротворецът!

Няма миг в живота си покой,

няма тишината зад прозореца.

Вчера – завърна се от Босна,

днес – изпратен бе за Мали.

Война е тук, някой му се тросна,

не видя ли тез пожари?!

Но той е миротворецът,

не се страхува от огнища.

Не може тихо през прозореца

да търпи войни и пепелища.

Колко странно – мир твори,

а вечно е в сърцето на войната.

Човече, затова ли се роди,

за справедливост непризната?!

Но той е храбър воин,

в покой не може да следи,

как някой дъжд пороен

случайно огъня гаси.

Не търси своя лична свобода,

за тази на народите се бори!

За всичките, които са в беда,

за тези във военните затвори.

Колко ли войни е преживял?!

Колко ли го чакат още?!

Да спаси животи колко е успял

 в дни горещи и студени нощи?!

Тръгва пак на път далечен,

любимата сърцето му вълнува…

Влиза в огън, неугаснал, вечен,

ще доживее ли да я прегръща и целува?!

 

25.06.2017 г.                   Велин

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...