19 ene 2016, 22:19

Мисли

  Poesía » Otra
417 0 1

Бе тъмна нощ,

и в нея мойте мисли.

С мойто тяло, с моя дух...

В едно те в разговор се сплели

и водят странен диалог.

 

Какво съм сторил?

Дали добро,

а може би и зло направил?

Дали съм съгрешил

или не съм!?

 

Но всъщност знам...

Всичко правим 

за едно...Живота !!!

Борбата водим в себе си до

краят, да бъдем тези който

сърцата ни диктуват.

 

 И да покажем на света,

че любовта, тя винаги ще тържествува!?

И винаги с усмивка светла

да пострешнем утринта.

И след дъжда дъгата.

 

Това е любовта подарена

на земята!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодяря за коментара!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...